ДЕЙСТВИЕ

Действие II

Преди да се заловя с шофьорските курсове един приятел най-безцеремонно ми представи гледната си точка относно това какви хора посещават лекциите. Цитирам: "Нямаш си ни най-малка представа какви идиоти ходят там.". Аз, разбира се, не приех мнението му за непременна истина и отидох с позитивна нагласа. Изкарах късмет и повечето курсисти бяха приятни хора, с които не е скучно да прекараш кратките паузи. Образ 2, както може би се досещате, беше очевадно изключение. Въпреки това, когато се намести до мен и започна разговор, аз поддържах диалога с най-чаровната си усмивка и дори се почувствах принудена да дам координатите си в социалната мрежа, когато ми ги поиска.

Когато се прибрах от студио Х, машинално включих компютъра и си направих кафе. Оказа се, че имам лично съобщение от Образ 2 - факт, който леко ме подразни. Но все пак отговорих, защото нали съм учтиво дете, а и с "хубавеца" сме си вече познати. Ще предам относително дословно разговора, защото е почти невъзможен за преразказ. И така...

Образ 2: "zdr zelena shap4ice?"
Аз: "здрасти :)"
Образ 2: "ko pr ;)"
Аз: "пия си кафето. хайде до след малко"
Образ 2: "mi toi e sled 2 4asa kursa"
Аз: "аз живея на един час път от там :)"
Образ 2: "em na4i imash 1 4as ;)
shto taka sama si piish kafeto nqmash li si aver"
Аз: "далеч е"
Образ 2: "nsht ne razbiram koe e dale4"
Аз: "приятелят ми е далеч" (добре, признавам си, тук вече съм изгубила търпение и продължавам разговора не от учтивост, а по някаква крива логика, защото съм леко нервна)
Образ 2: "kofti"
Аз: "еми шанс. аре до после"
Oбраз 2: "shto taka me rejesh"
Аз: "нищо подобно имам работа просто"
Образ 2: "to i az sam na rabota sega ama :D"
Образ 2: "ai da si ta voda na kafe ;)"
Аз: "не благодаря въпреки че ми беше много приятно да си поговорим" (и имбецил би разбрал, че не говоря сериозно, но не...)
Образ 2: "posle pak shte iskash ;)"
Образ 2: "znam vi az vas s averi morqci ;)"
Аз: "объркал си се"
Образ 2: "ne mi se prei"
Образ 2: "ai sled kursa ta voda na razhodka da znaish :)"
Aз: "не става"
Образ 2: "stava shtom batko ti kazva"
Образ 2: "vnimavai shtoto posle 6а sajalqvash"
Образ 2: "takiva kat men rqdko sa sreshtat ;)"
Аз: "надявам се аре чао вече"
Образ 2: "na4i posle sa razbrahme na mola na kafe"
Аз: "да, разбрахме се. да НЕ ходим :D"
Образ 2: "samo da ne tarsish posle"
Образ 2: "za kfa sa zemash samo ne znam"
Образ 2: "samo moe da si me4taish za takav kat men ti"
Аз: "е чак толкова смели мечти нямам :D"
Образ 2: "s toz harakter nqma da probiish"
Образ 2: "ne e moderno da sa praish na mngo tejka"

Това беше втората ми житейска истина за деня. Поредният неочакван урок от почти непознат. Твърдението "Не е модерно да се прайш на много тежка." засягаше една друга болезнена за съвременното общество в страната ни тема. Темата за леките момичета - поизхабена като самите тях.